Как се става заклет преводач: практическо ръководство

Има най-много четири условия, които един преводач трябва да изпълни, за да се превърне в заклет преводач.

Първото и най-важно е да положи клетва, което в конкретния случай означава да попълни клетвена декларация по образец, качен на страницата на МВнР, да подпише тази декларация и да получи заверка при нотариус за нея (цената на този вид заверка е 5 лв.).
При попълването трябва да се имат предвид три неща:

1. Посочените данни за дипломи и други документи за езикова квалификация трябва да се отнасят до приложените копия от тези документи. Вж. и второто условие. 
2. Образецът предполага, че преводачът подписва декларацията „в качеството си на преводач от / на [еди-кои си езици] към фирма [еди-коя си]“, но в действителност той може да работи на свободна практика. Във втория случай трябва да е регистриран в Регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията като лице, упражняващо свободна професия. Тогава преводачът може да попълни декларацията с текст: „в качеството си на преводач от / на [еди-кои си езици], като лице, упражняващо свободна професия (регистрирано на [еди-коя си дата] в регистър БУЛСТАТ с ЕИК [еди-кой си])“.
3. В клетвената декларация преводачът декларира две неща: 
1. че носи наказателна отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за достоверността на преводите, извършвани от него; 
2. че за удостоверяване на преводите си ще се подписва по точно определен начин. С второто той оставя образец на подписа си (спесимен) в МВнР, който впоследствие ще служи за целите на заверката на подписа на преводача, извършвана от МВнР.

Второто условие е да приложи към декларацията копия от дипломи и други документи за езикова квалификация, които притежава. Тези документи се описват и в самата декларация (вж. първото условие) и трябва да удостоверяват владеене на работните езици на определено ниво. За всеки език нивото е различно – съответно допустими са различни документи, удостоверяващи владеенето на езика. Информация за необходимите дипломи и други документи е изложена в т. 11-13 в този списък. Номинално този списък отново се отнася само до преводачи, които са включени в списък с преводачи на конкретна фирма, но реално и преводачите, работещи на свободна практика, трябва да се съобразят със същите изисквания.

Третото условие се отнася само до преводачи, които работят на свободна практика. Към изброените дотук документи преводачът трябва да приложи молба в свободен текст, в която заявява, че желае да бъде регистриран като оторизиран преводач към МВнР (т.е. заклет преводач). Молбата трябва да бъде написана върху собствена бланка на преводача с печат (вж. четвъртото условие) и да бъде подписана с декларирания подпис (вж. първо условие). Върху молбата трябва да се залепи държавна таксова марка (ДТМ) на стойност 5 лв, която може да бъде закупена от тези пощенски станции. По този начин се заплаща таксата за обработване на молбата.

Четвъртото условие също се отнася само до преводачи, които работят на свободна практика. Заедно с посочените по-горе документи те трябва да предоставят образци от бланките, върху които ще правят официалните си преводи, както и образец от печата, с който ще ги подпечатват. Редом с подписа на преводача бланките и печатът служат като знаци за удостоверяване на това, че даден превод, внесен в МВнР за заверка на подписа на преводача, действително е направен от конкретния преводач, който е заявил, че ще използва тези бланки и този печат за преводите си. Върху бланките трябва задължително да са изписани имената и координатите на преводача. Не се допуска бланките да съдържат думите „легализация“, „легализиране на документи“, „легализирани преводи“ или подобни (вж. т. 7 тук). Какво друго ще съдържа бланките е въпрос на решение на преводача. Ако например преводачът реши да предостави по една бланка за всеки един от целевите езици, с които работи (това е препоръчително), имената и кооридантите му могат да бъдат бъдат изписани на съответния целеви език. Също така на целевия език може да се изпише например „превод от [еди-кой си език източник]“.
Всяка бланка може да бъде подписана с декларирания подпис на преводача (вж. първото условие) и подпечатана с неговия печат.
Печатът на преводача може да съдържа например имената му, а изискваният образец от него може да се постави върху предоставените бланки, върху молбата за регистрация (вж. третото условие) или пък върху отделен лист.
При промяна на някои от данните върху бланката или върху печата (например координатите на преводача) МВнР приема промяна на бланката и печата.

(Предполага се, че ако преводачът се заклева „в качеството си на преводач към фирма“, бланките и печатът на фирмата вече са предоставени в МВнР от фирмата и не е необходимо да се подават отново.)

Така подготвените документи:

• декларация (подписана пред нотариус),
• копия от дипломи или сертификати,
• молба (с таксова марка) и
• бланки (с печат)

се внасят в приемната на МВнР, която се намира точно до пропуска на ул. „Александър Жендов“ 2 в София и е отворена всеки работен ден от 9.30 ч. до 12:00 ч. и от 14:00 ч. до 16:00 ч.